15 feb 2016, 19:00

В ъглите на краткото детство

  Poesía
1.1K 1 39

 

Тече Живота бързо и последно -
наведен върху миналото чезне.
Разложената памет го оставя
в ъглите на краткото му детство...
И в спомен неусетно го затваря
от Бъдеще - като желязна клетка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за тези слова, Вяра!
    Честито Рождество! Нека Ви носи здраве, мечтани сбъдвания и вдъхновение!

    Младен Мисана
  • Има стихове, които се запомнят. Вашите са едни от тях. И макар че не винаги коментирам, отделям заслужено време да им се наслаждавам. Благодаря.
  • Благодаря за хубавите споделени мисли, Калиа! Детството е светъл оазис в пустинята на живота. С напредването на възрастта все повече се завръщаме към него.
  • Прочети "Скитникът между звездите" на Джек Лондон, Валерко и тогава ще си спестя един тривиален отговор.
  • Велики учителю, Валерко! Щом си толкова начетен ми обясни защо се пише: "Дякона каза...", а не "Дяконът каза" /упътване - говорим за Васил Левски/. По същата логика съм написал: "Тече Живота бърза и последно...".

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...