Feb 15, 2016, 7:00 PM

В ъглите на краткото детство

  Poetry
1.1K 1 39

 

Тече Живота бързо и последно -
наведен върху миналото чезне.
Разложената памет го оставя
в ъглите на краткото му детство...
И в спомен неусетно го затваря
от Бъдеще - като желязна клетка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за тези слова, Вяра!
    Честито Рождество! Нека Ви носи здраве, мечтани сбъдвания и вдъхновение!

    Младен Мисана
  • Има стихове, които се запомнят. Вашите са едни от тях. И макар че не винаги коментирам, отделям заслужено време да им се наслаждавам. Благодаря.
  • Благодаря за хубавите споделени мисли, Калиа! Детството е светъл оазис в пустинята на живота. С напредването на възрастта все повече се завръщаме към него.
  • Прочети "Скитникът между звездите" на Джек Лондон, Валерко и тогава ще си спестя един тривиален отговор.
  • Велики учителю, Валерко! Щом си толкова начетен ми обясни защо се пише: "Дякона каза...", а не "Дяконът каза" /упътване - говорим за Васил Левски/. По същата логика съм написал: "Тече Живота бърза и последно...".

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....