В ъгъла, в ъгъла

видях тишината.

Блед отблясък

от счупен бял

прозорец.

През него днес

се спусна

белият кошмар.

Детето обладано

от срам и жал.

Никога не ще

да види живот,

само ще трепери

за спукан бял балон.

В ъгъла, в ъгъла

не виждам звездите.

Те никога не светят

за такива като мен.

Само ги обръщам

ден след ден.

И чертая в пясъка

върху сатен -

моята усмивка

на забравен джентълмен.

Плача тихо, глухо

усещам ги пред мен.

Шума на колите,

грухтежа на бизнесмен.

Отгоре се спуска

воал от цветя.

Спусъкът ме дърпа

и ме води към смъртта,

където там ме чака

Моята съдба…