В ъгъла, в ъгъла
видях тишината.
Блед отблясък
от счупен бял
прозорец.
През него днес
се спусна
белият кошмар.
Детето обладано
от срам и жал.
Никога не ще
да види живот,
само ще трепери
за спукан бял балон.
В ъгъла, в ъгъла
не виждам звездите.
Те никога не светят
за такива като мен.
Само ги обръщам
ден след ден.
И чертая в пясъка
върху сатен -
моята усмивка
на забравен джентълмен.
Плача тихо, глухо
усещам ги пред мен.
Шума на колите,
грухтежа на бизнесмен.
Отгоре се спуска
воал от цветя.
Спусъкът ме дърпа
и ме води към смъртта,
където там ме чака
Моята съдба…
© Денис Метев Все права защищены