gothwolf (Християн)
104 227
16 jul 2008, 12:19

В загубения ден... 

  Poesía
607 0 5
* * *

В загубения ден на щастието мое
да се сбогувам с есента не мога.
А трябва.
Оставам ти небето, което беше твое
през всички тези мигове на изнемога,
във които ти отплуваше към чужди брегове,
оставяйки ме да те чакам като пристан
на нашето... единствено море,
родено от страстта ни чиста.

В загубен ден лодка трудно се намира,
загубени слова не се изричат.
Но ще чакам твоята изгубена диря.
Защо ли? Защото те обичам.

© Християн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??