В загубения ден на щастието мое да се сбогувам с есента не мога. А трябва. Оставам ти небето, което беше твое през всички тези мигове на изнемога, във които ти отплуваше към чужди брегове, оставяйки ме да те чакам като пристан на нашето... единствено море, родено от страстта ни чиста.
В загубен ден лодка трудно се намира, загубени слова не се изричат. Но ще чакам твоята изгубена диря. Защо ли? Защото те обичам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.