gothwolf (Християн)
104 227
Jul 16, 2008, 12:19 PM

В загубения ден... 

  Poetry
559 0 5
* * *

В загубения ден на щастието мое
да се сбогувам с есента не мога.
А трябва.
Оставам ти небето, което беше твое
през всички тези мигове на изнемога,
във които ти отплуваше към чужди брегове,
оставяйки ме да те чакам като пристан
на нашето... единствено море,
родено от страстта ни чиста.

В загубен ден лодка трудно се намира,
загубени слова не се изричат.
Но ще чакам твоята изгубена диря.
Защо ли? Защото те обичам.

© Християн All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??