11 mar 2008, 8:24

В залеза на твоето обичане 

  Poesía
781 0 21

Във залеза на твоето обичане

те срещам пак със сълзи на очи.

Дошъл от никъде, а си ми като бреме,

натежало във самотните ми дни.

И в сенките по лунната пътека

те срещам с не позналите мечти.

Стени от бягащи пътеки ни разделят

превърнали ни в спомени,

от които ми горчи.

Рисуваше за мен надежда

по среброликата луна.

Прегръщаше ме с устни от жарава.

Застилаше постеля с дъхава трева.

Сега обличам аромата си от тебе,

а чужд оглежда ме навън света.

И само слънцето след мене тича,

с дъха си гали стенещата ми душа.

Така до залеза за тебе ще напомня,

преди да ме покрие с обичането ти нощта.

 

Т.К.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??