В залеза на твоето обичане
Във залеза на твоето обичане
те срещам пак със сълзи на очи.
Дошъл от никъде, а си ми като бреме,
натежало във самотните ми дни.
И в сенките по лунната пътека
те срещам с не позналите мечти.
Стени от бягащи пътеки ни разделят
превърнали ни в спомени,
от които ми горчи.
Рисуваше за мен надежда
по среброликата луна.
Прегръщаше ме с устни от жарава.
Застилаше постеля с дъхава трева.
Сега обличам аромата си от тебе,
а чужд оглежда ме навън света.
И само слънцето след мене тича,
с дъха си гали стенещата ми душа.
Така до залеза за тебе ще напомня,
преди да ме покрие с обичането ти нощта.
Т.К.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
