В зениците на моя бряг
Очите ми са впити в хоризонта,
отдавна пренебрегнали умората.
Зениците ми се превръщат в продължение
на линията, разделяща резонно
върху брегове противоположни хората.
Морето ми, държи те надалеч.
Отвъд, тъй близо до небето.
Вълните ми, една след друга те прегръщат.
При мен се връщат, тежки от копнеж,
че някога, надмогнал битието,
прекрачил прага в собствената същност,
ще се озовеш в зениците на моя бряг.
И нищо вече няма да е същото.
А аз... готова съм да те пресрещна.
От време тръгнала към теб, на път съм.
От пясък стъпките ми преминават в сняг.
А линията, толкова далечна...
Не може да е вечно недостъпна.
05.09.2016г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
