Слънчеви дни,
светят мечти
и златен прашец всичко покрива.
Във пелени
тънки мъгли
нежен ветрец грижливо повива.
Открехна се
спомен лилав...
Усмихна се.
За него живях...
Имаше мрак,
има и пак,
иска при мен
да заживее...
Идват във миг
пеперуди,
с красотата си непобедими.
Войни открих -
други, луди
и така необходими!
За да бранят
светлите дни,
за да канят
нови мечти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
