Feb 15, 2008, 11:08 PM

В злато, лила и мрак

  Poetry
691 0 5

Слънчеви дни,

светят мечти

и златен прашец всичко покрива.

Във пелени

тънки мъгли

нежен ветрец грижливо повива.

 

Открехна се

спомен лилав...

Усмихна се.

За него живях...

 

Имаше мрак,

има и пак,

иска при мен

да заживее...

 

Идват във миг

пеперуди,

с красотата си непобедими.

Войни открих -

други, луди

и така необходими!

 

За да бранят

светлите дни,

за да канят

нови мечти!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • другото ми любимо, защо ли ме влече носталгията ;( :*
  • Благодаря искрено за хубавите думи!!!
  • Красиво стихче!
    Пожелавам ти да пишеш само за хубави неща!
  • Аплодисменти!!!
  • Повече ми харесват слънчевите ти дни, но и мрака в твоя стих не е толкова непроницателен, така че е приемлив! Пожелавам ти цветни сънища и слънчеви стихове!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...