Feb 15, 2008, 11:08 PM

В злато, лила и мрак

  Poetry
688 0 5

Слънчеви дни,

светят мечти

и златен прашец всичко покрива.

Във пелени

тънки мъгли

нежен ветрец грижливо повива.

 

Открехна се

спомен лилав...

Усмихна се.

За него живях...

 

Имаше мрак,

има и пак,

иска при мен

да заживее...

 

Идват във миг

пеперуди,

с красотата си непобедими.

Войни открих -

други, луди

и така необходими!

 

За да бранят

светлите дни,

за да канят

нови мечти!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • другото ми любимо, защо ли ме влече носталгията ;( :*
  • Благодаря искрено за хубавите думи!!!
  • Красиво стихче!
    Пожелавам ти да пишеш само за хубави неща!
  • Аплодисменти!!!
  • Повече ми харесват слънчевите ти дни, но и мрака в твоя стих не е толкова непроницателен, така че е приемлив! Пожелавам ти цветни сънища и слънчеви стихове!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....