4 dic 2018, 7:49  

Важни сте ми днес, добри сърца

  Poesía » Otra
652 7 6

Важни сте ми днес, добри сърца,

затуптяли в радостна усмивка.

Важни сте ми за да разбера,

че сте в поетичната колибка.

 

Важни сте ми днес, добри сърца,

пълни с топло, мъркащи гальовно.

Вие, декемврийските слънца,

част сте от делата ми съдбовни.

 

Важни сте ми днес, добри сърца –

с нежен плам прегръщате приятел.

И тогава моята душа

се окриля, сред мечти – мечтател!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вие сте сърца - топли, чувствени, богати - затова сте ми важни! Поздрави
  • Привет, Дани! Нежно приятелско ръкостискане!
  • Стана ми топло и уютно. Мисля, че тук сме на правилното място и можем на воля да си помечтаем сред съмишленици. И да не пропусна да отбележа, че ти също си ни важен, и то не само днес. Поздрави!
  • Уютно е в тая колибка,Данаиле,дано по-дълго създава това чувство!И дано всички са толкова щастливи,колкото теб!
  • Много сполучливо сравнение:"поетичната колибка"! И веднага се сещам за приказката"Дядовата ръкавичка"!
    Моите почитания, Данаил! Толкова ми хареса, че споделяш чувствата си с обитателите на поетичната колибка!😃

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...