Много важно е да си поплачеш,
когато вените до бунт пулсират,
когато устните са посивели
и до кръв ръцете се раздират.
Много важно е да си поплачеш,
щом Бог и дявол тебе те отричат
и когато, даже сам във здрача
чертите си човешки не откриваш.
Много важно е да си поплачеш
и мислите си черни да измиеш.
Много важно е да си поплачеш...
Стига само в сълзи
да не можеш
да потъваш...
© Калина Игнатова Todos los derechos reservados