14 mar 2009, 13:32

Вакуум

  Poesía » Otra
725 0 7

 

 

Натежал ми е океанът.

 

С

всяка

падаща

капка.

 

Тонове спомени

дълбаят по мислите

и оставят 

дълбоки резки.

 

И ме натискат

все към дълбокото.

Няма дъно

в безкрайността.

 

Някъде имах начало.

С форма от кръгове.

 

Съзерцавах

светлата

част

от кръга.

 

Сега краят захапал е

с тъмната паст

смисъла на живота.

 

Даващ нова посока

от центъра.

 

Кръговратно ми е.

Краят води... до нов край.

 

Вакуумирана тъмнина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И ми е хубаво и ми е познато това състояние ..., разбира се -разбирам те !...и на мен ми е кръговратно..поне днес де....
  • някак си, стихът ти ме наведе на сентенцията за полупразната, и полупълната чаша...
    с други думи - склонна съм да мисля, че не краят води към нов край, а че краят води към друго начало.
    поздрав!!
  • хареса ми
  • Много хубаво и метафортата мисля е много сполучлива 6 от мене
  • Краят води и до някакво начало. Бягай по-далеч от началото на края ...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...