14 мар. 2009 г., 13:32

Вакуум

726 0 7

 

 

Натежал ми е океанът.

 

С

всяка

падаща

капка.

 

Тонове спомени

дълбаят по мислите

и оставят 

дълбоки резки.

 

И ме натискат

все към дълбокото.

Няма дъно

в безкрайността.

 

Някъде имах начало.

С форма от кръгове.

 

Съзерцавах

светлата

част

от кръга.

 

Сега краят захапал е

с тъмната паст

смисъла на живота.

 

Даващ нова посока

от центъра.

 

Кръговратно ми е.

Краят води... до нов край.

 

Вакуумирана тъмнина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И ми е хубаво и ми е познато това състояние ..., разбира се -разбирам те !...и на мен ми е кръговратно..поне днес де....
  • някак си, стихът ти ме наведе на сентенцията за полупразната, и полупълната чаша...
    с други думи - склонна съм да мисля, че не краят води към нов край, а че краят води към друго начало.
    поздрав!!
  • хареса ми
  • Много хубаво и метафортата мисля е много сполучлива 6 от мене
  • Краят води и до някакво начало. Бягай по-далеч от началото на края ...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...