14 мар. 2009 г., 13:32
Вакуум
Натежал ми е океанът.
С
всяка
падаща
капка.
Тонове спомени
дълбаят по мислите
и оставят
дълбоки резки.
И ме натискат
все към дълбокото.
Няма дъно
в безкрайността.
Някъде имах начало.
С форма от кръгове.
Съзерцавах
светлата
част
от кръга.
Сега краят захапал е
с тъмната паст
смисъла на живота.
Даващ нова посока
от центъра.
Кръговратно ми е.
Краят води... до нов край.
Вакуумирана тъмнина.
© Ол Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И ми е хубаво и ми е познато това състояние ..., разбира се -разбирам те !
...и на мен ми е кръговратно..поне днес де.... -
някак си, стихът ти ме наведе на сентенцията за полупразната, и полупълната чаша...
с други думи - склонна съм да мисля, че не краят води към нов край, а че краят води към друго начало.
поздрав!! -
хареса ми
-
Много хубаво и метафортата мисля е много сполучлива 6 от мене
-
Краят води и до някакво начало. Бягай по-далеч от началото на края ...
-
...смисълът е вакумиран... докато не счупиш сферата... -
имаш ли огънче?..
п.п. здравей!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
