14 мар. 2009 г., 13:32

Вакуум

728 0 7

 

 

Натежал ми е океанът.

 

С

всяка

падаща

капка.

 

Тонове спомени

дълбаят по мислите

и оставят 

дълбоки резки.

 

И ме натискат

все към дълбокото.

Няма дъно

в безкрайността.

 

Някъде имах начало.

С форма от кръгове.

 

Съзерцавах

светлата

част

от кръга.

 

Сега краят захапал е

с тъмната паст

смисъла на живота.

 

Даващ нова посока

от центъра.

 

Кръговратно ми е.

Краят води... до нов край.

 

Вакуумирана тъмнина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И ми е хубаво и ми е познато това състояние ..., разбира се -разбирам те !...и на мен ми е кръговратно..поне днес де....
  • някак си, стихът ти ме наведе на сентенцията за полупразната, и полупълната чаша...
    с други думи - склонна съм да мисля, че не краят води към нов край, а че краят води към друго начало.
    поздрав!!
  • хареса ми
  • Много хубаво и метафортата мисля е много сполучлива 6 от мене
  • Краят води и до някакво начало. Бягай по-далеч от началото на края ...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...