Вакуум

Poetry » Other

721 0 7

Натежал ми е океанът.

всяка

падаща

капка.

Тонове спомени

дълбаят по мислите

и оставят

дълбоки резки.

И ме натискат

все към дълбокото.

Няма дъно

в безкрайността.

Някъде имах начало.

С форма от кръгове.

Съзерцавах

светлата

част

от кръга.

Сега краят захапал е

с тъмната паст

смисъла на живота.

Даващ нова посока

от центъра.

Кръговратно ми е.

Краят води... до нов край.

Вакуумирана тъмнина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

И ми е хубаво и ми е познато това състояние ..., разбира се -разбирам те !...и на мен ми е кръговратно..поне днес де....

2009-08-20T00:23:48+03:00
Регина (Радост Даскалова)

някак си, стихът ти ме наведе на сентенцията за полупразната, и полупълната чаша...
с други думи - склонна съм да мисля, че не краят води към нов край, а че краят води към друго начало.
поздрав!!

2009-03-14T19:53:53+02:00
Laska (Ласка Александрова)

хареса ми

2009-03-14T19:05:28+02:00
NikitaYan (Анин)

Много хубаво и метафортата мисля е много сполучлива 6 от мене

2009-03-14T17:08:19+02:00
Баткото (Николай Христов)

Краят води и до някакво начало. Бягай по-далеч от началото на края ...

2009-03-14T14:33:49+02:00