gabcho (Габриела Радева)
14 49
28 ene 2009, 7:47

Валентин 

  Poesía » De amor
675 0 4

Вървиме двама, хванати за ръка,
А нощта ни приветства с нежна топлина.
Любов се таи в нашите сърца,
Една-единствена е тя на света.
Някъде в далечината ни се усмихва луната.
Ти и аз, аз и ти, никой, никога не ще ни раздели.
И сякаш времето е спряло,
Наше е и е цяло!

(посветено)

© Габриела Радева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На мен така си ми харесва, така го почувствах и така го написах ... не мисля да го оправям Мерси за коментарите на всички.
  • Натъкмила си думичките според буквите на името, но...

    А моят поглед върху стиха е следния:

    Вървиме двамата ръка в ръка,
    А нощта с топла нежност ни приветства .
    Любов таи се в нашите сърца,
    Една е на света. И я усешщаме!
    Нейде там луната се усмихва .
    Ти и аз... А времето е сякаш спряло .
    И никой, никога не ще ни раздели
    Наше си е и е цяло!

    Запомни!

    С най-добри чувства!
  • за пожелание във валентинка става.. ама за друго... :?
  • не го знам Валентин колко разбира от поезия ... те ... "обикновените " хора( ама хич не се надувам) се радват на всичко написано за тях ...

    добре де ... той ще се усмихне ... обичате се ... хубаво така да бъде ...

    само финалчето - Наше е и е цяло!- прекалено ми дойде ...
    измисли го ... оправи го ...

    шшшшт съм


    важни са усмивките
Propuestas
: ??:??