24 ene 2007, 1:12

Валерия

  Poesía
1.3K 0 3

Валерия

Сега ще ви разкажа случка една,

която се случи на готина жена.

Да приемем, че името й е Валерия.

Тя е красива като картина от галерия,

очите й кафяви понякога са тъй зелени,

но винаги адски са засмени.

С грим, прическа, маникюр е тя,

просто за мъжете е мечта.

Тялото й – стройно и високо.

Абе... радва тя окото.

И спи Валерия и си сънува

как с високи токчета е тя обута,

чорапи с жартиери, късата пола,

секси блузка, герданче на врата.

И в тоя вид на китайски ресторант е тя

с приятелката си мила и добра.

Има си Валерия един любим отдавна

и разбира, че управител е той на ресторанта.

Сервитьорката-китайка я упътва той къде е

и Валерия тръгва, а умът й ще прегрее,

сърцето бързо тупа, краката й треперят.

И ето, вижда го, с усмивки се замерят.

Той става, прегръща я и я целува,

а Валерия – в розов сън си тя отплува.

Още преди време това момче с очи като тревата

влезе и яко завъртя й той главата.

А ето, че сега двамата към стаята му се насочват

и за сексуални преживявания се те подготвят.

Влизат, а там негов приятел през прозореца се вглежда

и прехвръкващите страст и нежност не усеща.

Валерия чака си спокойно,

а желанието в нея – вече тройно.

На своя любим се тя наслаждава

и очите му задълбочено изучава.

Сърцето й май че ще избяга

и треперят от копнеж краката.

Устните с език си навлажнява

и своя любим без дрехи си представя.

За първи път тя ще му се наслади,

но, по дяволите, защо приятелят му не си върви?!
И чака със своя любим да останат насаме

и в света на секса да го отвлече.

И в този миг нещо с Валерия става:

за училище май че закъснява.

Отваря очи и се оглежда –

няма и помен от ситуацията прежна.

Тя в своето легло е пак сама

без на своя любим да се наслади дори и във съня.

Казват, най-силната любов несподелената била,

а дали сънят се сбъдва или остава си изгаряща мечта?

И дали мечтата е мечта, за да оживее в действителността?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Суси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....