8 sept 2009, 13:57

Вали навън

  Poesía
964 0 8

          ВАЛИ   НАВЪН

 

Вали навън. Небето плаче,

привело облачна глава.

Сълзите, изобилно леещи се в здрача,

дълбаят нови бръчки върху старата земя.

 

През локвите направо крача.

Не бързам вкъщи да се прибера.

Останах май единствената минувачка

в компанията мокра на дъжда.

 

Небето продължава да ридае,

загърнато във меката тъма.

Дали еднаква болка ни терзае?

И аз замръквам ден след ден сама.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...