8 sept 2009, 13:57

Вали навън 

  Poesía
609 0 8

          ВАЛИ   НАВЪН

 

Вали навън. Небето плаче,

привело облачна глава.

Сълзите, изобилно леещи се в здрача,

дълбаят нови бръчки върху старата земя.

 

През локвите направо крача.

Не бързам вкъщи да се прибера.

Останах май единствената минувачка

в компанията мокра на дъжда.

 

Небето продължава да ридае,

загърнато във меката тъма.

Дали еднаква болка ни терзае?

И аз замръквам ден след ден сама.

 

 

 

 

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??