ВАЛИ НАВЪН
Вали навън. Небето плаче,
привело облачна глава.
Сълзите, изобилно леещи се в здрача,
дълбаят нови бръчки върху старата земя.
През локвите направо крача.
Не бързам вкъщи да се прибера.
Останах май единствената минувачка
в компанията мокра на дъжда.
Небето продължава да ридае,
загърнато във меката тъма.
Дали еднаква болка ни терзае?
И аз замръквам ден след ден сама.
© Мария Костова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
