Sep 8, 2009, 1:57 PM

Вали навън 

  Poetry
670 0 8

          ВАЛИ   НАВЪН

 

Вали навън. Небето плаче,

привело облачна глава.

Сълзите, изобилно леещи се в здрача,

дълбаят нови бръчки върху старата земя.

 

През локвите направо крача.

Не бързам вкъщи да се прибера.

Останах май единствената минувачка

в компанията мокра на дъжда.

 

Небето продължава да ридае,

загърнато във меката тъма.

Дали еднаква болка ни терзае?

И аз замръквам ден след ден сама.

 

 

 

 

© Мария Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??