Вали навън
ВАЛИ НАВЪН
Вали навън. Небето плаче,
привело облачна глава.
Сълзите, изобилно леещи се в здрача,
дълбаят нови бръчки върху старата земя.
През локвите направо крача.
Не бързам вкъщи да се прибера.
Останах май единствената минувачка
в компанията мокра на дъжда.
Небето продължава да ридае,
загърнато във меката тъма.
Дали еднаква болка ни терзае?
И аз замръквам ден след ден сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Костова Все права защищены
