Вали в душата страх

11 nov 2006, 22:11

Poesía

583 0 8

Вали в душата страх
от върхове непокорявани,
но предстоящи за изкачване
към синьото небе.
Защо е нужно да грешим,
а да вярваме,че сме невинни?
Необезпокоени от съвестта си,
напред към следващият връх "невинни" крачим.
Но дали вече има смисъл
да вървим напред,
като своите грешки нямамме смелост да признаем?
Но как миналото назад да остане?
И гузни душите ни напред да ни водят?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-08-31T13:34:28+03:00

Мила,искрено благодаря за коментара!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-12-24T00:19:47+02:00

Благодаря ви Креми и Момчо
moni_78 (Момчил Минков )

2006-12-05T15:29:26+02:00

Прекрасно е!Браво
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-12-05T14:15:18+02:00

Благодаря ви от сърце Стефчо и Чар
Бодливчо (Стефан Вангелов)

2006-11-22T15:11:37+02:00

Точно казано Галина.Допада ми,аз самият се гледам през очите ти.Поздравления с усмивки!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-11-17T20:35:50+02:00

Благодаря ви Лазарина,Светла,Кити и Етчи!Незаменими сте!
sisa_75 (Светла Колева)

2006-11-12T10:29:56+02:00

Трябва да имаме доблестта и силата да признаваме грешките си.Поздрави за този стих.
kity (Людмила Нилсън)

2006-11-11T22:57:07+02:00

Поздрави и прегръдки

Вали в душата страх

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas