Вали в душата страх
от върхове непокорявани,
но предстоящи за изкачване
към синьото небе.
Защо е нужно да грешим,
а да вярваме,че сме невинни?
Необезпокоени от съвестта си,
напред към следващият връх "невинни" крачим.
Но дали вече има смисъл
да вървим напред,
като своите грешки нямамме смелост да признаем?
Но как миналото назад да остане? ...