Вали в душата страх от върхове непокорявани, но предстоящи за изкачване към синьото небе. Защо е нужно да грешим, а да вярваме,че сме невинни? Необезпокоени от съвестта си, напред към следващият връх "невинни" крачим. Но дали вече има смисъл да вървим напред, като своите грешки нямамме смелост да признаем? Но как миналото назад да остане? И гузни душите ни напред да ни водят?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.