Валяха моменти

25 ago 2015, 23:13

Poesía » Otra

646 0 2

Започва да плаче тя,

щом се усмихне

и бурята в нея

не ще да притихне.

В очите ù се святка,

в ръцете й гърми,

а по бузите дъжд

вали ли, вали...

Спомня си всичко -

места, аромати...

как вече са двама

добри непознати...

Февруари, септември,

целувки и книги,

красиви очи -

погледни, обикни ги.

Шеги и разходки,

безброй комплименти...

Ах, колко тъжно

валяха моменти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.