Валяха моменти
Започва да плаче тя,
щом се усмихне и бурята в нея не ще да притихне. В очите ù се святка, в ръцете й гърми, а по бузите дъжд вали ли, вали... Спомня си всичко - места, аромати... как вече са двама добри непознати... Февруари, септември, целувки и книги, красиви очи - погледни, обикни ги. Шеги и разходки, безброй комплименти... Ах, колко тъжно валяха моменти.© Ралица Костова All rights reserved.
