rali2000 (Ралица Костова)
165 122
Aug 25, 2015, 11:13 PM

Валяха моменти 

  Poetry » Other
645 0 2

Започва да плаче тя,

щом се усмихне
и бурята в нея 
не ще да притихне.
В очите ù се святка,
в ръцете й гърми,
а по бузите дъжд 
вали ли, вали...
 
Спомня си всичко - 
места, аромати...
как вече са двама
добри непознати...
Февруари, септември,
целувки и книги,
красиви очи -
погледни, обикни ги.
Шеги и разходки,
безброй комплименти...
 
Ах, колко тъжно
валяха моменти.
 
 
 

© Ралица Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??