20 ago 2021, 14:02

Вампир

894 0 0

Стоя във своя замък притаен

и от светлина се крия нощ и ден.

Повече от всичкото това

се страхувам само от вода.

 

В дните древни бил съм роб,

а сега се крия в гардероб.

Зъбите си скрил съм в чекмедже,

скоро аз ще имам нужда от чене.

 

Надалече крийте се от мойта смрад,

тук за пръв път ражда се такава гад.

Пазете се добре от мойта прежда,

поглъщам аз единствено надежда.

 

Над одъра ми чуден ангел бди

и боде ме остро със игли.

Пита мене за живота ми предишен,

а въпросът твърде е излишен.

 

Моля го да сложи край на тази самоцел,

а той все повече държи ме на прицел.

Агонията страшна е неописуема,

смъртта далечна - неминуема.

 

И да бях наистина вампир проклет,

щях да свикам аз вампирския съвет.

На такъв съвет се пие вино с кръв

и залага се коварна стръв.

 

Елате, братя, от кръвта ми пийте

и със мрачна слава се покриите.

Това бе моята зловеща ода,

а сега е време в Ада да си ходя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Г. Казимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...