20 ago 2021, 14:02

Вампир

891 0 0

Стоя във своя замък притаен

и от светлина се крия нощ и ден.

Повече от всичкото това

се страхувам само от вода.

 

В дните древни бил съм роб,

а сега се крия в гардероб.

Зъбите си скрил съм в чекмедже,

скоро аз ще имам нужда от чене.

 

Надалече крийте се от мойта смрад,

тук за пръв път ражда се такава гад.

Пазете се добре от мойта прежда,

поглъщам аз единствено надежда.

 

Над одъра ми чуден ангел бди

и боде ме остро със игли.

Пита мене за живота ми предишен,

а въпросът твърде е излишен.

 

Моля го да сложи край на тази самоцел,

а той все повече държи ме на прицел.

Агонията страшна е неописуема,

смъртта далечна - неминуема.

 

И да бях наистина вампир проклет,

щях да свикам аз вампирския съвет.

На такъв съвет се пие вино с кръв

и залага се коварна стръв.

 

Елате, братя, от кръвта ми пийте

и със мрачна слава се покриите.

Това бе моята зловеща ода,

а сега е време в Ада да си ходя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Г. Казимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...