Стоя във своя замък притаен

и от светлина се крия нощ и ден.

Повече от всичкото това

се страхувам само от вода.

В дните древни бил съм роб,

а сега се крия в гардероб.

Зъбите си скрил съм в чекмедже,

скоро аз ще имам нужда от чене.

Надалече крийте се от мойта смрад,

тук за пръв път ражда се такава гад.

Пазете се добре от мойта прежда,

поглъщам аз единствено надежда.

Над одъра ми чуден ангел бди

и боде ме остро със игли.

Пита мене за живота ми предишен,

а въпросът твърде е излишен.

Моля го да сложи край на тази самоцел,

а той все повече държи ме на прицел.

Агонията страшна е неописуема,

смъртта далечна - неминуема.

И да бях наистина вампир проклет,

щях да свикам аз вампирския съвет.

На такъв съвет се пие вино с кръв

и залага се коварна стръв.

Елате, братя, от кръвта ми пийте

и със мрачна слава се покриите.

Това бе моята зловеща ода,

а сега е време в Ада да си ходя.