Grimoir (Фредерик)
36 265
7 nov 2005, 10:30

Vanilla 

  Poesía
1024 0 7
С аромат на ванилия
вечерта ме посрещна:
тъй банално,
батално,
брутално.
С аромат на ванилия
ме покори безпогрешно.

Май попаднах във клопка,
но пък беше прекрасно:
с крем брюле
и кафе,
и парфе.
Май попаднах във клопка:
нежна, сладка, опасна...

Разменихме си погледи,
тъмнина ни обгърна.
и се смяхме,
стояхме,
мълчахме.
разменихме си погледи,
после взе, че се съмна.

С аромат на ванилия
утрото ме учуди,
тъй формално,
фатално,
финално.
С аромат на ванилия
слънцето ме събуди.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • обичам аромата на ванилия и стихотворението ми хареса
  • да, не е хубаво. но знаешр по отношение на храна, пиене и мислене oбичам крайности
  • Едно от любимите ми - както ти много добре знаеш.Радвам се, че си го публикувал. И все пак не е хубаво да се преяжда - дори с мисли....
  • Би било възможно,ако се увличаш от сциентологията
  • хехе, да. Аз обичам да се наслаждавам на храната. Особено в подходяща компания. Като стана дума, нали не звучи като действията в 3та строфа да се отнасят до мен и десертите?!
  • Хей,това ми звучи като апотеоз на чревоугодничеството(Имам предвид в първата си част)Интересно е
  • Хубаво, браво, нека се чува звъня на смеха!
Propuestas
: ??:??