Nov 7, 2005, 10:30 AM

Vanilla

  Poetry
1.3K 0 7
С аромат на ванилия
вечерта ме посрещна:
тъй банално,
батално,
брутално.
С аромат на ванилия
ме покори безпогрешно.

Май попаднах във клопка,
но пък беше прекрасно:
с крем брюле
и кафе,
и парфе.
Май попаднах във клопка:
нежна, сладка, опасна...

Разменихме си погледи,
тъмнина ни обгърна.
и се смяхме,
стояхме,
мълчахме.
разменихме си погледи,
после взе, че се съмна.

С аромат на ванилия
утрото ме учуди,
тъй формално,
фатално,
финално.
С аромат на ванилия
слънцето ме събуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • обичам аромата на ванилия и стихотворението ми хареса
  • да, не е хубаво. но знаешр по отношение на храна, пиене и мислене oбичам крайности
  • Едно от любимите ми - както ти много добре знаеш.Радвам се, че си го публикувал. И все пак не е хубаво да се преяжда - дори с мисли....
  • Би било възможно,ако се увличаш от сциентологията
  • хехе, да. Аз обичам да се наслаждавам на храната. Особено в подходяща компания. Като стана дума, нали не звучи като действията в 3та строфа да се отнасят до мен и десертите?!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...