27 feb 2008, 7:52

Вариант

  Poesía
612 0 15
Опитах се да ти напиша нещо,
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми  болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.

Притворих ги, измъчих ги в сумрака,
така и не заспаха, пусти.
А цяла нощ - в очакване,
потрепваха нетърпеливо пръсти.

Захвърлих в ъгъла на празната стая
всяка горест и суета.
Не съм сама. До мен си ти -
дори когато пространствата делят ни.

Но те сега... са минало.
Не се вини за мигове пропуснати,
понякога и времето ревниво пази
протяжни случвания, но...

Прехвърлях като листи бели -
прехвърлях волята,
а думите, от време овехтели,
изпитваха душата - моята.

Подай ръката си, не се страхувай.
Върху дланта ти ще изпиша с устни:
За мене си,
за мене съществуваш.

       Написано със съдействието на Lingerie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...