Опитах се да ти напиша нещо,
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака,
така и не заспаха, пусти.
А цяла нощ - в очакване,
потрепваха нетърпеливо пръсти.
Захвърлих в ъгъла на празната стая
всяка горест и суета.
Не съм сама. До мен си ти -
дори когато пространствата делят ни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up