27.02.2008 г., 7:52

Вариант

608 0 15
Опитах се да ти напиша нещо,
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми  болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.

Притворих ги, измъчих ги в сумрака,
така и не заспаха, пусти.
А цяла нощ - в очакване,
потрепваха нетърпеливо пръсти.

Захвърлих в ъгъла на празната стая
всяка горест и суета.
Не съм сама. До мен си ти -
дори когато пространствата делят ни.

Но те сега... са минало.
Не се вини за мигове пропуснати,
понякога и времето ревниво пази
протяжни случвания, но...

Прехвърлях като листи бели -
прехвърлях волята,
а думите, от време овехтели,
изпитваха душата - моята.

Подай ръката си, не се страхувай.
Върху дланта ти ще изпиша с устни:
За мене си,
за мене съществуваш.

       Написано със съдействието на Lingerie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...