14 ene 2008, 21:09

Васил Левски

  Poesía
2K 0 6

Той идва тук в късчето от рая,

за да забравим фалша и лъжата до болка ни позната!

Да, той идва, за да си отиде,

за да избяга и да ни остави

там, където чувствата са вечно млади.

 

Тук, в родната страна,

тук, в България,

където свободата има свежестта на утринна слана,

а земята дава сигурност и топлина.

 

Той герой до днес е на десетки поколения,

той, апостолът на свободата!

Да, той, той и пак той!

Той е силата, с която утрото се появява,

той е споменът, за който свободата ни навява,

той е във надеждата, която даже името му може да пробуди!

 

Левски. Едно име гръмко и толкова свято,

една личност горда и смела!

 

Той остава в сърцата и мислите,

настанява се в тихите кътчета на съзнанието,

като събужда трепет, до болка познат,

който продължава да шепне и да напомня

кои сме в този свят, до днес неосъзнат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе,че едно петнайсет годишно момиче е взело да пише за Левски,а не да се занимава с глупостите на нейното поколение ме изпълва с възхищение.
    И много си е хубава творбата!!!Друг е въпросът за структурата и.Така че това заслужава поощрение,а не обратното.Поздрави Лиястрахотна е творбата ти
  • Ааа, Юлиано, а ще го опазим ли от предателството, 'щото гледам гарванът пак се е разграчил "грозно, зловещо"...
    Тъжно, наистина...
  • да дойде във тези времена някои като ЛЕВСКИ-това ни трябва.
  • Съгласен с Мая.
    Иначе - Вазовата ода, а и, чисто асоциативно, се сещам за Бешковия "Ботев".Ако си ги чела,игнорирай написаното от мен, ако ли не - смятам, че доста ще ти харесат.
  • права е Мая...хубаво написано.
    с обич, Лия.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...