14.01.2008 г., 21:09

Васил Левски

2K 0 6

Той идва тук в късчето от рая,

за да забравим фалша и лъжата до болка ни позната!

Да, той идва, за да си отиде,

за да избяга и да ни остави

там, където чувствата са вечно млади.

 

Тук, в родната страна,

тук, в България,

където свободата има свежестта на утринна слана,

а земята дава сигурност и топлина.

 

Той герой до днес е на десетки поколения,

той, апостолът на свободата!

Да, той, той и пак той!

Той е силата, с която утрото се появява,

той е споменът, за който свободата ни навява,

той е във надеждата, която даже името му може да пробуди!

 

Левски. Едно име гръмко и толкова свято,

една личност горда и смела!

 

Той остава в сърцата и мислите,

настанява се в тихите кътчета на съзнанието,

като събужда трепет, до болка познат,

който продължава да шепне и да напомня

кои сме в този свят, до днес неосъзнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе,че едно петнайсет годишно момиче е взело да пише за Левски,а не да се занимава с глупостите на нейното поколение ме изпълва с възхищение.
    И много си е хубава творбата!!!Друг е въпросът за структурата и.Така че това заслужава поощрение,а не обратното.Поздрави Лиястрахотна е творбата ти
  • Ааа, Юлиано, а ще го опазим ли от предателството, 'щото гледам гарванът пак се е разграчил "грозно, зловещо"...
    Тъжно, наистина...
  • да дойде във тези времена някои като ЛЕВСКИ-това ни трябва.
  • Съгласен с Мая.
    Иначе - Вазовата ода, а и, чисто асоциативно, се сещам за Бешковия "Ботев".Ако си ги чела,игнорирай написаното от мен, ако ли не - смятам, че доста ще ти харесат.
  • права е Мая...хубаво написано.
    с обич, Лия.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...