14.01.2008 г., 21:09

Васил Левски

1.9K 0 6

Той идва тук в късчето от рая,

за да забравим фалша и лъжата до болка ни позната!

Да, той идва, за да си отиде,

за да избяга и да ни остави

там, където чувствата са вечно млади.

 

Тук, в родната страна,

тук, в България,

където свободата има свежестта на утринна слана,

а земята дава сигурност и топлина.

 

Той герой до днес е на десетки поколения,

той, апостолът на свободата!

Да, той, той и пак той!

Той е силата, с която утрото се появява,

той е споменът, за който свободата ни навява,

той е във надеждата, която даже името му може да пробуди!

 

Левски. Едно име гръмко и толкова свято,

една личност горда и смела!

 

Той остава в сърцата и мислите,

настанява се в тихите кътчета на съзнанието,

като събужда трепет, до болка познат,

който продължава да шепне и да напомня

кои сме в този свят, до днес неосъзнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе,че едно петнайсет годишно момиче е взело да пише за Левски,а не да се занимава с глупостите на нейното поколение ме изпълва с възхищение.
    И много си е хубава творбата!!!Друг е въпросът за структурата и.Така че това заслужава поощрение,а не обратното.Поздрави Лиястрахотна е творбата ти
  • Ааа, Юлиано, а ще го опазим ли от предателството, 'щото гледам гарванът пак се е разграчил "грозно, зловещо"...
    Тъжно, наистина...
  • да дойде във тези времена някои като ЛЕВСКИ-това ни трябва.
  • Съгласен с Мая.
    Иначе - Вазовата ода, а и, чисто асоциативно, се сещам за Бешковия "Ботев".Ако си ги чела,игнорирай написаното от мен, ако ли не - смятам, че доста ще ти харесат.
  • права е Мая...хубаво написано.
    с обич, Лия.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...