14 oct 2008, 11:53

Ваятелко, благодаря

  Poesía » Otra
1.1K 0 33

Провокирано от картината на обичаната от мен Вирго99 (Ася Толедо) "Сънувам слънчогледи"


Слънца в делвичка си натопила,

да топлят зимните ни дни.

Радост те са и усмивка мила.

Бяла светлина от тях струи.

                              

Главиците поклащат дяволито,

намигат закачливо на света

и някакво магическо вълшебство

през стаята премина, засия.

 

 

Докосна мило нежна струна,

душата моя тихичко запя

за лятото, полето и щурчето,

за всичките любови по света.

 

 

Ах, тези твои слънчогледи,

приемат и излъчват светлина.

За топлото, красивото блаженство,

ваятелко, на теб благодаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...