Ваятелко, благодаря
Провокирано от картината на обичаната от мен Вирго99 (Ася Толедо) "Сънувам слънчогледи"
Слънца в делвичка си натопила,
да топлят зимните ни дни.
Радост те са и усмивка мила.
Бяла светлина от тях струи.
Главиците поклащат дяволито,
намигат закачливо на света
и някакво магическо вълшебство
през стаята премина, засия.
Докосна мило нежна струна,
душата моя тихичко запя
за лятото, полето и щурчето,
за всичките любови по света.
Ах, тези твои слънчогледи,
приемат и излъчват светлина.
За топлото, красивото блаженство,
ваятелко, на теб благодаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
