Вчера
Вчера
Забравих вече думите, с които
за първи път при теб се озовах.
Забравих стъпките ни под липите
и полунощния ми, нощен страх.
Забравих даже времето, което
тежи над лист с недописан стих.
Забравих ударите на сърцето,
с които те повиках и открих.
Забравих колко те обичам
и те превърнах в навик стар.
По цели нощи как се вричах
да не потъна в забрава аз.
Забравих, (а пък беше вчера),
че винаги била съм само с теб,
че ще те обичам до забрава,
незабравима и единствена любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Данаилова Todos los derechos reservados
