Oct 30, 2007, 10:37 AM

Вчера 

  Poetry » Love
868 0 6
 

 

Вчера

 

 

Забравих вече думите, с които

за първи път при теб се озовах.

Забравих стъпките ни под липите

и полунощния ми, нощен страх.

 

Забравих даже времето, което

тежи над лист с недописан стих.

Забравих ударите на сърцето,

с които те повиках и открих.

 

Забравих колко те обичам

и те превърнах в навик стар.

По цели нощи как се вричах

да не потъна в забрава аз.

 

Забравих, (а пък беше вчера),

че винаги била съм само с  теб,

че ще те обичам до забрава,

незабравима и единствена любов.

 

 

 

 

© Петя Данаилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "незабравим и единствен!"стиххх...мн си добра...6-ца
  • Вчера продължава в Днес и Утре.
    Не можеш да забравиш!
    Поздравления!!!
  • Понякога наистина ни се струва, че любовта се превръща в навик, но всъщност тя се слива с нашият свят, затова я губим от поглед защото е станала част от нас! Хубаво е да помним началото и, когато сме я "повикали и открили",важно е да помним, това че често я забравяме!Красиво нарисуван спомен за "вчера"
  • Е,ама и това си го бива!
  • Много хубаво, обичащо стихотворение.
    С обич, мила Петя.
  • Страхотен стих !
Random works
: ??:??