Oct 30, 2007, 10:37 AM

Вчера

  Poetry » Love
1.2K 0 6
 

 

Вчера

 

 

Забравих вече думите, с които

за първи път при теб се озовах.

Забравих стъпките ни под липите

и полунощния ми, нощен страх.

 

Забравих даже времето, което

тежи над лист с недописан стих.

Забравих ударите на сърцето,

с които те повиках и открих.

 

Забравих колко те обичам

и те превърнах в навик стар.

По цели нощи как се вричах

да не потъна в забрава аз.

 

Забравих, (а пък беше вчера),

че винаги била съм само с  теб,

че ще те обичам до забрава,

незабравима и единствена любов.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Данаилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "незабравим и единствен!"стиххх...мн си добра...6-ца
  • Вчера продължава в Днес и Утре.
    Не можеш да забравиш!
    Поздравления!!!
  • Понякога наистина ни се струва, че любовта се превръща в навик, но всъщност тя се слива с нашият свят, затова я губим от поглед защото е станала част от нас! Хубаво е да помним началото и, когато сме я "повикали и открили",важно е да помним, това че често я забравяме!Красиво нарисуван спомен за "вчера"
  • Е,ама и това си го бива!
  • Много хубаво, обичащо стихотворение.
    С обич, мила Петя.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...