6 abr 2007, 18:28

ВДЕТЕНЯВАНЕ

  Poesía
984 0 15

ВДЕТEНЯВАНЕ


Думи две с приятел стар - от юнашките години.

Ще си пийнем, ще ни мине в миг душевният нагар.

Помниш ли - приятел, враг... Помниш ли какви сме били? -

Търсещи, но неоткрили ключ към собствения праг.


Понижаваме и глас за жените, дето бяха

влюбени докрай, но стряха спретнаха далеч от нас.

Всичко сякаш бе измама - детство като на шега,

отъркаляно в нега и в следжътвената слама...


Пощим спомените - знак, че сме вече вдетeнени!...

И да мине пак от мене - няма да ти бъда враг.

А отвънка пръска дъжд, есента ни умилява...

Знам, по Кумовата плява ще се срещнем - мъж със мъж.


Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...