ВДЕТЕНЯВАНЕ
ВДЕТEНЯВАНЕ
Думи две с приятел стар - от юнашките години.
Ще си пийнем, ще ни мине в миг душевният нагар.
Помниш ли - приятел, враг... Помниш ли какви сме били? -
Търсещи, но неоткрили ключ към собствения праг.
Понижаваме и глас за жените, дето бяха
влюбени докрай, но стряха спретнаха далеч от нас.
Всичко сякаш бе измама - детство като на шега,
отъркаляно в нега и в следжътвената слама...
Пощим спомените - знак, че сме вече вдетeнени!...
И да мине пак от мене - няма да ти бъда враг.
А отвънка пръска дъжд, есента ни умилява...
Знам, по Кумовата плява ще се срещнем - мъж със мъж.
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
Дълбоко в себе си всички си оставаме деца, макар и вече обвили душите си в опаковки на възрастни...
