Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
Apr 6, 2007, 6:28 PM

ВДЕТЕНЯВАНЕ

  Poetry
986 0 15

ВДЕТEНЯВАНЕ


Думи две с приятел стар - от юнашките години.

Ще си пийнем, ще ни мине в миг душевният нагар.

Помниш ли - приятел, враг... Помниш ли какви сме били? -

Търсещи, но неоткрили ключ към собствения праг.


Понижаваме и глас за жените, дето бяха

влюбени докрай, но стряха спретнаха далеч от нас.

Всичко сякаш бе измама - детство като на шега,

отъркаляно в нега и в следжътвената слама...


Пощим спомените - знак, че сме вече вдетeнени!...

И да мине пак от мене - няма да ти бъда враг.

А отвънка пръска дъжд, есента ни умилява...

Знам, по Кумовата плява ще се срещнем - мъж със мъж.


Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0