15 jun 2006, 11:08

Вдигам тост за нашата раздяла

  Poesía
2K 0 7
За нашата раздяла нека вдигнем тост.
Нека пием за началото на нов - по-добър живот!
Чашите са догоре пълни,
а душите наши опустяват...
Чувствата пред съдбата са безмълвни,
те във спомена за нас остават...
Мъката чете се във очите,
но умело прикриваме я със суета.
Страх от самота напира пак в гърдите...
Със теб ще си отиде и част от моята душа...
Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
За кратък миг...
Но душите още дълго от любов ще пламтят...
Последен танц, целувка - нежна и неповторима...
Край на една незабравима любов...
Ех, съдба!
Последно "Сбогом!",
гласът ти топъл се чува в неизбежната тъма: "Обичам те!"

Защо си тъй безмилостна, Съдбата?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
    За кратък миг..."
    Хареса ми...
  • Благодаря,Анета
  • Тъжна и красива картина
    В поезията всичко е позволено и всеки сам си обрисува чрез нея своята мъка и раздяла с любим човек .
    А твоята картина е такава .
    Браво
  • Гери,усмивки,мила!
    Нали си Усмивка!
  • Благодаря ви

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...