Вдигам тост за нашата раздяла
За нашата раздяла нека вдигнем тост.
Нека пием за началото на нов - по-добър живот!
Чашите са догоре пълни,
а душите наши опустяват...
Чувствата пред съдбата са безмълвни,
те във спомена за нас остават...
Мъката чете се във очите,
но умело прикриваме я със суета.
Страх от самота напира пак в гърдите...
Със теб ще си отиде и част от моята душа...
Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
За кратък миг...
Но душите още дълго от любов ще пламтят...
Последен танц, целувка - нежна и неповторима...
Край на една незабравима любов...
Ех, съдба!
Последно "Сбогом!",
гласът ти топъл се чува в неизбежната тъма: "Обичам те!"
Защо си тъй безмилостна, Съдбата?!
Нека пием за началото на нов - по-добър живот!
Чашите са догоре пълни,
а душите наши опустяват...
Чувствата пред съдбата са безмълвни,
те във спомена за нас остават...
Мъката чете се във очите,
но умело прикриваме я със суета.
Страх от самота напира пак в гърдите...
Със теб ще си отиде и част от моята душа...
Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
За кратък миг...
Но душите още дълго от любов ще пламтят...
Последен танц, целувка - нежна и неповторима...
Край на една незабравима любов...
Ех, съдба!
Последно "Сбогом!",
гласът ти топъл се чува в неизбежната тъма: "Обичам те!"
Защо си тъй безмилостна, Съдбата?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
