Jun 15, 2006, 11:08 AM

Вдигам тост за нашата раздяла

  Poetry
2K 0 7
За нашата раздяла нека вдигнем тост.
Нека пием за началото на нов - по-добър живот!
Чашите са догоре пълни,
а душите наши опустяват...
Чувствата пред съдбата са безмълвни,
те във спомена за нас остават...
Мъката чете се във очите,
но умело прикриваме я със суета.
Страх от самота напира пак в гърдите...
Със теб ще си отиде и част от моята душа...
Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
За кратък миг...
Но душите още дълго от любов ще пламтят...
Последен танц, целувка - нежна и неповторима...
Край на една незабравима любов...
Ех, съдба!
Последно "Сбогом!",
гласът ти топъл се чува в неизбежната тъма: "Обичам те!"

Защо си тъй безмилостна, Съдбата?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
    За кратък миг..."
    Хареса ми...
  • Благодаря,Анета
  • Тъжна и красива картина
    В поезията всичко е позволено и всеки сам си обрисува чрез нея своята мъка и раздяла с любим човек .
    А твоята картина е такава .
    Браво
  • Гери,усмивки,мила!
    Нали си Усмивка!
  • Благодаря ви

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...