Jun 15, 2006, 11:08 AM

Вдигам тост за нашата раздяла 

  Poetry
1789 0 7
За нашата раздяла нека вдигнем тост.
Нека пием за началото на нов - по-добър живот!
Чашите са догоре пълни,
а душите наши опустяват...
Чувствата пред съдбата са безмълвни,
те във спомена за нас остават...
Мъката чете се във очите,
но умело прикриваме я със суета.
Страх от самота напира пак в гърдите...
Със теб ще си отиде и част от моята душа...
Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
За кратък миг...
Но душите още дълго от любов ще пламтят...
Последен танц, целувка - нежна и неповторима...
Край на една незабравима любов...
Ех, съдба!
Последно "Сбогом!",
гласът ти топъл се чува в неизбежната тъма: "Обичам те!"

Защо си тъй безмилостна, Съдбата?!

© Усмивка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??