9 ago 2009, 21:32

Вдъхновение 

  Poesía » Otra
565 0 7

Когато нечие присъствие

толкова ти липсва, че този някой 

е непрекъснато във мислите ти,

за да го чувстваш ти така до себе си по-близо;

 

когато телефонът глухоням

ти иде да изхвърлиш;

когато ти се пишат стихове,

а имаш толкова неща да вършиш...

 

Тогава тази енергия,

която във тебе клокочи,

трябва в нещо полезно да впрегнеш,

което да осмисли живота ти!

 

Тогава огънят, който те изгаря отвътре,

като Прометей трябва да раздадеш

на хората; да се превърнеш

във пълноводна река, която да напои Живота!

 

Да се превърнеш във буен вятър,

който Света да изчисти;

да се слееш с Природата

и да усетиш в себе си нейната сила!...

 

                                                                                                         2000 г.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??