9.08.2009 г., 21:32 ч.

Вдъхновение 

  Поезия » Друга
637 0 7

Когато нечие присъствие

толкова ти липсва, че този някой 

е непрекъснато във мислите ти,

за да го чувстваш ти така до себе си по-близо;

 

когато телефонът глухоням

ти иде да изхвърлиш;

когато ти се пишат стихове,

а имаш толкова неща да вършиш...

 

Тогава тази енергия,

която във тебе клокочи,

трябва в нещо полезно да впрегнеш,

което да осмисли живота ти!

 

Тогава огънят, който те изгаря отвътре,

като Прометей трябва да раздадеш

на хората; да се превърнеш

във пълноводна река, която да напои Живота!

 

Да се превърнеш във буен вятър,

който Света да изчисти;

да се слееш с Природата

и да усетиш в себе си нейната сила!...

 

                                                                                                         2000 г.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??