Вдъхновение
Когато нечие присъствие
толкова ти липсва, че този някой
е непрекъснато във мислите ти,
за да го чувстваш ти така до себе си по-близо;
когато телефонът глухоням
ти иде да изхвърлиш;
когато ти се пишат стихове,
а имаш толкова неща да вършиш...
Тогава тази енергия,
която във тебе клокочи,
трябва в нещо полезно да впрегнеш,
което да осмисли живота ти!
Тогава огънят, който те изгаря отвътре,
като Прометей трябва да раздадеш
на хората; да се превърнеш
във пълноводна река, която да напои Живота!
Да се превърнеш във буен вятър,
който Света да изчисти;
да се слееш с Природата
и да усетиш в себе си нейната сила!...
2000 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
