17 nov 2019, 8:28

Вдъхновението и поетът

  Poesía » Otra
767 2 4

От всяко чувство

поетът извлича

вдъхновение и твори изкуство. 

Дали тъга е, или пък обича, 

той в рими ги ражда

за другите. 

Ти, пътнико, утоли своята жажда 

на стиха, от буквите. 

 

     *****

 

Тъгата, ако натъжи те,

спомни си, че и той е плакал!

Изтрии сълзите от очите -

че този стих те е разплакал, 

това е знак, че ти разбираш

и чувстваш чувствата втъкани, 

и път към него, сам намираш, 

към него... и към лютите му рани... 

 

        *****

 

Ако той те е разсмял, 

до него твоят смях достига

и значи пак си го разбрал, 

и Музата му... ти намига...

 

     *****

 

Останеш ли обаче безразличен 

и няма в теб събудило се чувство, 

въпрос задавам любопитен - 

Дали прочетеното... е изкуство?... 

 

О7. 06.2014.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина, ребром, Росалина.
    Благодаря за коментара.
  • А така! Ребром!
  • Стихотворението е експеримент, Младене, като форма. Благодаря за коментара.
  • Хубав стих! Но ми прости дребната бележка, Жоро, по повод редовете ти:

    "От всяко чувство
    поетът извлича
    вдъхновение и твори изкуство.
    Дали тъга е, или пък обича,
    той в рими ги ражда
    за другите."

    Поетът може и да не пише в рими и пак да е поет. При това много по-добър от римушковите поети. Просто изкуството трябва да се излива в най-адекватната за него форма. Това важи и за поезията. Други ограничения няма и не може да има!

    Хубава неделя и успешна нова седмица!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...