17.11.2019 г., 8:28

Вдъхновението и поетът

764 2 4

От всяко чувство

поетът извлича

вдъхновение и твори изкуство. 

Дали тъга е, или пък обича, 

той в рими ги ражда

за другите. 

Ти, пътнико, утоли своята жажда 

на стиха, от буквите. 

 

     *****

 

Тъгата, ако натъжи те,

спомни си, че и той е плакал!

Изтрии сълзите от очите -

че този стих те е разплакал, 

това е знак, че ти разбираш

и чувстваш чувствата втъкани, 

и път към него, сам намираш, 

към него... и към лютите му рани... 

 

        *****

 

Ако той те е разсмял, 

до него твоят смях достига

и значи пак си го разбрал, 

и Музата му... ти намига...

 

     *****

 

Останеш ли обаче безразличен 

и няма в теб събудило се чувство, 

въпрос задавам любопитен - 

Дали прочетеното... е изкуство?... 

 

О7. 06.2014.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина, ребром, Росалина.
    Благодаря за коментара.
  • А така! Ребром!
  • Стихотворението е експеримент, Младене, като форма. Благодаря за коментара.
  • Хубав стих! Но ми прости дребната бележка, Жоро, по повод редовете ти:

    "От всяко чувство
    поетът извлича
    вдъхновение и твори изкуство.
    Дали тъга е, или пък обича,
    той в рими ги ражда
    за другите."

    Поетът може и да не пише в рими и пак да е поет. При това много по-добър от римушковите поети. Просто изкуството трябва да се излива в най-адекватната за него форма. Това важи и за поезията. Други ограничения няма и не може да има!

    Хубава неделя и успешна нова седмица!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...