Вдъхновено от приятел

15 abr 2016, 20:17

Poesía

475 0 1

В моментите на слабост те обичам,

в които те познавам само аз,

тогава ме допускаш да надничам

в душата ти, останала без глас.

В мига на радост искам да съм с теб,

тогава споделеното е щастие,

и близостта тогава най-укрепва

и спомени остават с цвят на праскови!

В моментите ти силни те прегръщам

и радвам се, че мога да съм там

и хубаво е, че оставаме все същите

и винаги ще те обичам – знам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.