В моментите на слабост те обичам,
в които те познавам само аз,
тогава ме допускаш да надничам
в душата ти, останала без глас.
В мига на радост искам да съм с теб,
тогава споделеното е щастие,
и близостта тогава най-укрепва
и спомени остават с цвят на праскови!
В моментите ти силни те прегръщам
и радвам се, че мога да съм там
и хубаво е, че оставаме все същите
и винаги ще те обичам – знам!